Много преди да има състезания, е съществувала пътеката Идитарод. В продължение на години тази пътека е била използвана за доставка на провизии до златотърсачи и заселници през дългите зимни месеци. Само здрави шейни с впрягове от кучета са можели да направят това пътуване, за да доставят провизии, когато и където е необходимо. След началото на 20-ти век пътеката Идитарод е осигурявала на тези заселници и златотърсачи средства за получаване на поща и провизии. Като важна странична бележка, винаги когато впряг е бил по пътеката, следващата кръчма винаги е палила керосинова лампа. Лампата е оставала запалена, докато мъшърът не е бил безопасно на местоназначението си. Човекът и неговите кучета са проправили пътя за заселване в тези отдалечени и изолирани части на щата. Пътеката Идитарод е ставала все по-важна в ежедневието на хората, които са наричали тези студени условия на живот свой дом.
Следващият важен етап за тези мъшъри и техните кучета е през 1925 г. Това е годината, в която епидемия от дифтерия опустошава далечния северен град Ном. Общността е понасяла тежки жертви и най-близкият запас от антитоксичен серум е бил на над 700 замръзнали мили. Кучешки мъшъри, които познавали добре пътеката, са се включили в голямото „Надпревара на милосърдието“. Двадесет мъшъри и над 150 кучета са извървели това пътуване през замръзналата тундра за шест дни. Благодарение на тези страхотни екипи от мъже и техните кучета, епидемията е спряна и градът е спасен. Надпреварата на милосърдието е била успешна.
През следващите няколко години въздушният транспорт започна да прави това, което мъшърите от миналото бяха правили, и пътеката загуби значението си. След това, през 60-те години на миналия век, започнаха да се правят планове за честването на стогодишнината на Аляска през 1967 г. Благодарение на Дороти Пейдж от Уасила, по време на стогодишнината беше планирано кратко мемориално състезание от 27 мили. Това мемориално състезание беше спечелено от Айзък Оклеасик. През следващите няколко години се провеждаха кратки състезания, но Идитарод никога не се раздвижи до 1973 г., когато беше организирано първото състезание с пълна дължина. Това първо състезание през суровата замръзнала тундра беше спечелено от Дик Уилмарт и неговото куче водач Хотфут. Те изминаха Ном за 20 дни. Наградата беше 25 000 долара. С това първо състезание с пълна дължина се роди състезанието с кучешки впрягове по пътеката Идитарод. Именно на това първо състезание започна традицията с лампите на Вдовицата. Всяка година в първата неделя на март в 10 часа сутринта в Ном, в края на пътеката, се запалва лампа. Тя няма да угасне, докато не пристигне и последният човек.
От първото състезание през 1973 г. насам, Идитарод, което означава „далечно място“ на различните езици на коренното население на Аляска, се провежда ежегодно през март. Победителят в този първи Идитарод беше Дик Уилмарт от Ред Дявол, Аляска, и неговото куче водач, Хотфут. Дик Уилмарт измина тази негостоприемна земя от брутален лед и сняг, носени от вятъра, за 20 дни, 49 минути и 41 секунди за награда от 12 000 долара. Боби Вент от Хуслия, Аляска, се класира втори с време от 20 дни, 11 часа, 18 минути и 42 секунди, с награда от 8,000 долара.
През годините след първото състезание през 1973 г. са постигнати много рекорди и първи постижения в това невероятно състезание, основано на умения и издръжливост. Един от най-важните аспекти на всяко състезание е участието на всеки човек. Това се подчертава от наградата „Червеният фенер“, която се връчва всяка година като почит към упоритостта и издръжливостта на последния човек, пресякъл финалната линия. Най-бавният мъшър, получил тази награда, е Джон Шулц през 1973 г. Той е последният човек, пресякъл финалната линия. Той е най-бавният човек, получавал някога тази награда. На Джон Шулц му отне 32 дни, 15 часа, девет минути и една секунда, за да завърши първото състезание, но все пак го завърши. Всеки човек, който завърши, получава около 1,000 долара, за да покрие разходите си.
През годините времето се съкрати и бяха направени много нови неща. От самото си създаване, състезанието с кучешки впрягове по пътеката Идитарод се превърна в световноизвестно състезание със състезатели от цял свят. Тези, които се състезават в това състезание, са най-добрите в света.
https://exploretraveler.com/
